Ако ромите имаха добро образование...

Георги Ангелов

Ползите от образованието за държавния бюджет


Печели ли обаче държавата от своите инвестиции в образованието и дали те се изплащат? И тъй като ромите са с най-ниско ниво на образование, колко би спечелил държавният бюджет в дългосрочен план, ако днес инвестира в повишаване на тяхното образование до средните за страната нива? Тези теми разглежда ново изследване на двама унгарски икономисти - Габор Кертеси и Габор Кежди - от Института по икономика на унгарската академия на науките.

http://capital.bg/show.php?storyid=341187

И така, на пръв поглед каква може да е връзката между "национализъм" и "плосък данък"? Ами много тясна, нека погледнем само държавите в Европа, които го налагат: те всички на практика или са се изтръгнали от обятията на съветската империя, или от бившия т.н. "социалистически блок" или са отломки от изкуственото създание на име "Югославия": прибалтийските държави - Литва, Латвия и Естония; Украйна, Грузия, Русия, Словакия, Румъния, Македония, Сърбия... Какво ги обединява тези на пръв поглед не много приличащи си държави? Ами най-важното: национализмът, който, макар и в различна степен, е много силно развит във всяка една от тях.
Какви са предимствата на плоското данъчно облагане в сравнение с останалите данъчни системи? Ами няколко, и то много важни: на първо място, дребният собственик, който се явява гръбнакът на държавата, се отървава от непосилното данъчно бреме, което е лежало върху гърба му до момента на въвеждането на плоския данък. От този ден нататък данъчните вампири вече нямат тая хватка върху шията на дребния собственик, който вече може да диша свободно. На второ място, тази вече силно опростена данъчна система не позволява толкова лесно и безнаказано бъркане в хазната от страна на политиците и бюрократите (т.е. държавните служители). Също така, намалените данъчни приходи намаляват и размера на "кацата с меда" в която нашите мъдри политици така са свикнали да бъркат с повод и без повод. На трето място, това, че данъците са по-ниски означава, че по-голяма част от заплатите и останалите приходи на данъкоплатците остават в техните ръце. Това означава, че тези пари пряко или непряко ще се реинвестират в българската икономика и тя ще зависи по-малко от чужди инвестиции.
От казаното до тук става ясно, че който се обявява срещу плоския данък под какъвто и да било предлог - най-вече с този, че "той бил засилвал социалното неравенство" (сиреч който не работи е обречен на глад, защото вече не може да виси на шията на другия, който се блъска денонощно, а това, сами разбирате, е нечовешка несправедливост) - сам се издава на кого служи. Мнозина "борци за социална справедливост" едва ли осъзнават, че големите фирми в България плащат или относително ниски данъци или почти не плащат такива. Едно проучване би демонстрирало, че голяма част от тези фирми, всъщност са инкорпорирани в екзотични, офшорни дестинации като швейцарският кантон Цуг, Карибските острови, Северен Кипър и други подобни. Крайно време е начина ни на мислене да еволюира от "аз плащам високи данъци, нека богатите да плащат по-високи" към "след като богатите намират начини да плащат ниски данъци, не може ли и моите данъци да са ниски".
Тук е редно да уточним, че от плоския данък има смисъл само ако е и нисък. Иначе и в Швеция данъците са почти "плоски" защото данъчните ставки варират между 50% и 65%.
Държави като нашата също както и "западните демокрации" рано или късно ще трябва да приемат плоския данък защото няма да издържат на конкуренцията на новите националистически държави от бившата Югославия, Чехословакия и СССР. Интересното е, че държави като Литва и Естония успяха да запазят системата си на плосък данък въпреки, че са част от ЕС. Това показва, че за политици които искат да защитават националните интереси на държавите си, ЕС не е само средство с което да извинят неадекватната си фискална политика. Конкуренцията се засилва и на балканския фронт. Македония иска да въведе плоски данъчни ставки от 10% за данък общ доход и за корпоративния данък и 0% данък върху реинвестираната (в икономиката на страната) печалба. Интересното е, че в момента в Албания тече дискусия на същата тема.
Масовото (гробно) мълчание на тема плосък данък в българските масмедии и сред така наречените "десни" политици и български националисти означава само едно нещо: след десетина години не албанците и македонците, а ние ще се тълпим пред посолствата им и ще обясняваме, че имаме роднини в държавите им и че заслужаваме техни паспорти.