Ивайло Николов

Биологична еволюция, икономика и раждаемост

Представете си праисторическите Мария и Георги, които прекарват времето си в събиране на дърва за огрев и търсене на храна. Мария се справя отлично с огнището, докато Георги не умее да намира дърва. Вечер той се топли на огъня на Мария, но би искал огънят да е по-силен. Част от намерената от него храна Георги оставя на Мария и така тя би могла да спестява от времето за лов и бране на плодове, събирайки повече дърва.

Съществува възможността и двамата да спечелят, ако Георги намира и оставя на Мария повече храна, а тя събира повече дърва. Двамата биха постигнали взаимно приемливо оптимално разпределение на времето между храна и огън, ако Георги можеше да следи как Мария прекарва времето си и ако силата на огъня съответстваше точно на усилията й. Това равновесие обаче е един компромис и за Мария е изгодно тайно да понамали събирането на дърва и да предпочете да прекара повече време в търсенето на храна.

Материален просперитет за генетично оцеляване

Статия на Theodore C. Bergstrom** от Калифорнийския университет в Санта Барбара математически моделира тази алегория. Ако огънят се замени с раждането на деца, Мария и Георги в стратегическата им игра на генетично оцеляване имат общ интерес от продължаване на рода (голям огън). Еволюцията насърчава прехраната (потреблението) не самоцелно, а като средство за успешното възпроизводство. Понеже потомството носи гени и от двамата, всяко поведение на единия, което помага на другия за раждане в семейството, би било добро и за двамата. Естественият еволюционен подбор следва да затвърди това поведение на консенсус и човешкият род би реализирал библейската повеля "Обичай ближния като самия себе си".

http://capital.bg/show.php?storyid=449631

Й.Николов,а къде е алегорията?

Който не е съзрял алегорията в началото най-добре да се запознае с оригиналната статия, която се представя.
Лесно се намира в Google :)